Вампири

**Lady Vampire** Пет Май 14, 2010 5:13 pm

Митове за вампири

Когато умрелите не са оплакани и погребани според традицията, когато са починали по неестествен начин или приживе са извършили много грехове, боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им блуждаят сред живите, страдат и се превръщат в зли духове.

Откъде са се взели вампирите

Думата „вампир” според западните изследователи идва от Източна Европа и се е появила в литературата през XVIII век. Среща се и в руски документи от XI век като „упырь”. В славянските езици звучи различно – на полски е „упиор”, на чешки – „упир”, но означава едно и също: мъртвец, излизащ нощем от гроба си, за да се напие с кръв от жив човек.Древните славяни изпитвали неописуем страх от вампири и се смята, че те са тяхно „откритие”. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в злия дух Упир.
Според други източници вампирите са се появили на земята едва ли не веднага след сътворението на света. Смята се, че първият вампир е – Лилит, жената на Адам, преди Ева. Тя не била създадена от реброто му, а от пръстта, от която бил сътворен и той. Затова поискала равни права с него, но желанието й не се понравило на Бог и той й отказал. Ядосана напуснала райската градина и решила да си отмъсти. Започнала да убива некръстени деца и да пие кръвта им.
Според митовете първият вампир е Каин – първият убиец. За своето престъпление той бил наказан от Бог и превърнат във вампир, който да се страхува от слънцето и да изпитва жажда за кръв. В своята самота той срещнал вещицата Лилит, първата жена на Адам, която го научила да използва кръвта, за да прави магии и как да превръща другите в кръвопийци.

Възкръсващи от мъртвите

Смята се, че във вампири се превръщат и жестоки престъпници, починали внезапно без покаяние, самоубийци или станали жертва на вампири. Хората вярвали, че духът на такъв човек се лута между ада и рая. И понеже и на двете места не го приемали, оставал в мъртвото тяло. Най-страшните легенди за вампири идват от Източна Европа. Според преданията полските вампири плували в гробове пълни с кръв, а руските смучели кръв направо от сърцето на жертвата си. Повечето от тях предпочитали да впиват острите зъби в шията на жертвата. Прясната кръв ги спасявала от разпадане и затова тялото им не се разлагало в гроба както останалите трупове. И ако се отвори гроб на вампир, той изглежда като спящ човек, а не като мъртвец. Вампирите излизат след залез слънце на лов за свежа кръв.
Жертвите им обикновено са близки хора, които те приживе са познавали. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.Легендите за вампири са разпространени във всички краища на света. Според някои те могат да летят, да променят формата на тялото си и да се превръщат в хора или животни. Преданията разказват, че вампирите се измъквали от гроба си във вид на тънка струйка дим или облаче през малка дупка в гроба. По това можело да се разпознаят и гробовете на кръвниците.

Защита от вампира

Хората, които изпитвали ужас от истории за вампири изнамерили какви ли не начини за защита от тях. Изработвали амулети и талисмани, но за най-ефикасни се смятали чесънът, огънят и различните кръстове.
За вампир смятали всеки загинал или умрял при тайнствени обстоятелства. Обявявали за кръвопиец и всеки който се отличавал с нещо странно в поведението или характера. В Древна Гърция, където рижите коси и сините очи се срещали много рядко, всеки с подобна външност можел да бъде обявен за кръвопиец.
С различни вярвания е свързан и обичаят да се закрива огледалото в дома на мъртвец. Приемало се, че то отразява душата, която може да остане в него и после да съживи мъртвото тяло.
Понеже се знае, че вампирите не понасят миризмата на чесън, всеки който я ненавиждал, събуждал подозрения. С чесън натривали прозорците и вратите на къщите си, дори домашните животни, окачвали го да виси по стените.
Животните също се смятали за заплаха за непогребано тяло. Ако котка скочи на гроба, това означава, че мъртвецът е станал вампир.
Понеже обитателите на нощния мрак мразели светлината, хората палели огньове, факли по стените, свещи.

Погребални ритуали

Някои погребални ритуали, запазени до наши дни, са възникнали като начин да задържат мъртвеца в гроба. Ковчегът на починалия се отрупва с цветя, защото се вярва, че те ще удържат духа му и няма да му позволят да излезе навън, за да преследва живите.
Някога копаели по-дълбоки гробове и ги затискали с огромни камъни и надгробни плочи.
Не се разрешава да се стъпва върху гроб, за да не вампиряса мъртвецът. Съществувало поверие, че самоубийците задължително се превръщат в кръвопийци. Затова обикновено пронизвали труповете им с кол и ги погребвали някъде на кръстопът, за да объркат пътя и да не могат да се върнат и да смучат кръв от близките си. Ако се съмнявали в някого, че може да се превърне във вампир, също забивали в сърцето остър кол.

Защита от кръвопийци

Хората измислили какви ли не начини да се предпазят от смучещите кръв създания.
- Обръщали мъртвеца с лице надолу, за да не може да се повдигне и излезе от гроба.
- В мускулите му забивали кръстове от върбови пръчки, а гроба поливали със светена вода, за да отблъснат кръвожадните демони, способни да съживят мъртвеца.
- В устата му поставяли чесън, за да не може да ухапе никого.
- На гроба и в двора на черквата разпилявали най-дребните семена, тъй като според поверието, вампирът задължително ще се опита да ги преброи, а това занимание щяло да му отнеме цялата нощ. С първите лъчи на слънцето той ще се скрие в гроба си и няма да може да преследва жертвата си.
- Затрупвали гроба с купчина от камъни, което било отличителен знак и всеки, който минел покрай него хвърлял още един, за да се избави от преследването на кръвожадното същество.
- В древни погребални могили са открити скелети със счупени кости на краката или приковани с гвоздеи за дъска, с отрязани глави.